Българите празнуват Васильовден

Народът ни посреща първия ден от Новата година с празник, който нарича Васильовден.

На първи януари църквата отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики. Празникът припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му.

Свети Василий Велики е голям християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност. Василий, наречен Велики, още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. Там Свети Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.

Традиции и обичаи на Васильовден

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

От къде да се сдобием със сурвачка в Пловдив – ГАЛЕРИЯ

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

На 1 януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.

Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.

Поверия и гадания

Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.

Народна метеорология

Ако на първи януари има мъгла, през лятото се очаква лошо време с градушки. 

На този ден имен ден празнуват: всички с имена: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.